Перспективата с две убежни точки има доказана и логична система. Затова, за да се  рисува правилно в обратна перспектива, е нужна логическа обосновка. Догмите на иконографията изискват от иконографа да насочва всички вектори на  религиозния сюжет към зрителя. Поради това обектите умишлено се рисуват в обратна перспектива. Парадоксът е, че за да се рисува правилно в обратна перспектива, също е нужна система. Тук представям моето решение за чертане в обратна перспектива. За целта за основа използвам перспективна система с две убежни точки.

За да се начертае това условие в обратна перспектива, използвам следното решение:

От точка О се засича едно дистантно разстояние върху централната вертикала. На това място се създава новата убежна точка  О’, която се пада под линията на стъпване Х. Следователно рисуването на обекти над хоризонта става невъзможно. Това е логично, защото в перспективата колкото по-близо до хоризонта[или нагоре] се намира една повърхност, толкова по-съкратена става тя. В обратна перспектива трябва да става точно обратното- колкото по-нагоре е една повърхност , толкова по-разширена и изтеглена в задната си част става тя. През точка О' се чертае линия, успоредна на Х. На тази линия се нанасят  проекциите на убежните точки и техните съответни мерни точки. След построението на убежните точки и основните прави, решението на условието от по-рано в обратна перспектива изглежда така:

Тук използвам рисуването  в перспектива като символ на невярващите хора или хорта на науката, един вид илюминати. Символ на вярващите пък е обратната перспектива. Парадоксална е нуждата от научни знания, за да се обслужват догмите на църквата. Тя превръща изкуството в това, което обединява и едновременно с това разграничава науката и религията.