Що е езотеризъм?

Думата има гръцки произход и най-общо означава “вътрешен” или вътрешно познание.

С това наименование се назовават религиозни или окултни норми, които не позволяват афиширането на дадено познание, което се определя като тайно. Познанията които попадат в тази категория съдържат информация за изворите на съществуването и йерархичната структура на видимия и най-вече невидимия свят. Ученията се предават от поколение на поколение и те не могат да бъдат разкривани пред непосветени.

Езотеризмът като вътрешно познание се приема само от хора, поставили в основата на ценностната си система духовното развитие. Според тях това е познание към което всеки трябва да подходи индивидуално според степента на собственото си развитие. Според езотеризма всеки сам е отговорен за собствената си съдба.

 

За езотеричните учения и практики може да се разказва много. Тук ще спомена някой от най-популярните, като една от целите е да се направи връзка между тях и масонството. Една от причините за това е, че символи на езотеричните общества, присъстват в значителна степен и в масонството. Още повече, че масонството също черпи в значителна степен от тайните знания на езотеризма.

Като първи в списъка ХЕРМЕТИЦИТЕ

Какво в общии лини гласи тяхната космогония?

Не е толкова чудно това за този, който е виждал онези знаменити меланхолни мъже, които вървят насън и минават през места дори непроходими, и достигат до места дори недостъпни, и вършат разни неща като будни, които обаче, когато се събудят, те не могат да направят; и за които неща няма друга причина в природата, освен силното и издигнато въображение.

Хенрих Корнелий Агрипа, “Окултна философия”, т. 3, 1531 г.

Ако се опитаме да прокараме път от меланхолните мъже до Словото, той би могъл да започва и със сътворението на света. Като древно религиозно учение херметизмът започва със своя идея за сътворението. Този мит е изложен още в първата част на “Corpus Hermeticum”, писана през I в. от н.е.:

“Умът-Бог, живот и светлина, роди със слово друг Ум-Демиург, бог на огъня и духа, и той създаде седем управители (т.е. седемте планети - богове, от Слънцето до Сатурн - б.м.), които обгръщат в кръгове сетивния свят, и тяхното управление се нарича съдба.

Тогава Логосът на Бога изскочи от ниските елементи на природата и се съедини с Ума-Демиург (защото му беше единосъщен), а ниските елементи на природата останаха неразумни, така че да бъдат само материя.

Умът-Демиург, който обгръща сферите и ги носи със свистене, завъртя своите творения и ги остави да се въртят от неопределено начало до безграничен край. Защото движението им започва там, където свършва. Както пожела Умът, тяхното обикаляне изведе от ниските елементи безсловесните животни (които не задържаха Логоса), от въздуха изведе летящите, а от водата - плуващите. И както пожела Умът-Демиург, земята и водата се разделиха, и земята изведе от себе си четирикраките животни и влечуги, дивите и кротки зверове.

И така, Първият Ум създава втория, Ума-Демиург (т.е. творец; най-старото значение на думата “демиург” на гръцки е майстор - занаятчия). Демиургът създава планетите и животните. Човекът обаче не е създаден от него, а отново от Ума-Бог, който е създал и Демиурга.

От тук може да се заключи, че идеята за майстора и цифрите характерни и за масонството се споменават доста по-рано от времето, когато масонството се счита за създадено.

По нататък смятам да продължа с едно друго езотерично учение, което същевремнно е и особено популярно с тайните скрити в него, а именно КАБАЛА.

В какво се състои халдейската доктрина?

В “Зохар” – една от най-значимите книгите на кабалистите, височайшия бог е чиста абстракция. Това е “Върховната мъдрост”, която не може да бъде постигната по пътя на размисъл. Това е “безграничния и безкраен Ейн-Соф”, Нищото.

Неговата първа еманация или проявление, била Сефира “венецът”. Когато настъпило времето за активния период, било осъществено естествено разширение на тази Божествена Същност отвътре навън, подчинявайки се на вечния и нерушим закон. И от тази вечна и безкрайна светлина, която за нас е тъмнина, била излъчена духовната субстанция. Това билпървият Сефирот, съдържащ в себе си останалите девет Сефироти или разуми. В своята съвкупност и единство те представляват първоначалния човек, Адам Кадмон, който в своята индивидуалност е двойствен или двуполов, тъй като той е прототип на цялото човечество.

В първата глава или “лик” и тук може да се направи аналог с триликата индуска Тримурти, се намира Сефира, Кетер или Венец, първия андрогин. Това е безполов елемент, който също се среща и в алхимията под наименованието Ребис. Този андрогин излъчва Мъдростта или Хохма, представяна и под наименованието Jah, както и Бина или Разум, женската пасивна сила, представяна и под наименованието Jehovah. Това е първата троица или “лик” на Сефиротите.

БИНА        ХОХМА

BINAH        HOKHMAH

JAH          JEOVAH

Триадата Венец, Мъдрост, Разум еманира Хесед или Милосърдие – мъжка активна сила, още наричан Ел, Хебура или Справедливост – женска пасивна сила, наричана и с името Елоа, а от от тях произлиза Тиферет или Красота, Снизходителност, Духовно Слънце, известно под името Елохим. Така се образува и втората триада. Те на свой ред еманират Нецах или Устойчивост – мъжка активна сила, Ход или Великолепие – женска пасивна сила, а от тях произлиза Иесод или Основа, които образуват третата троица. Десетият Сефирот е представен на диаграмата като низша окръжност.

По този начин съвкупността от десетте Сефироти съставя диаграмата на Дървото на живота.

 tree-of-life

Тук ще представя един коментар на госпожа Елена Блаватска, който ми се стори интересен и открих някои сходни черти в различияна на ритуали в масонството. “Ние добре сме осведомени, че някои християнски кабалисти наричат Еин-Соф “Венец” и го отъждествяват със Сефира. Те наричат Ейн-Соф “еманация на Бога” и карат десетте Сефироти да образуват Ейн-Соф като тяхно единство. Те също така твърде погрешно преобръщат първите две еманации на Сефира – Хохма и Бина...”

И тук ще напусна пределите на езотеризма и ще се принеса в теориите на съвременната физика. Защо беше построен големия адронен ускорител?

Ще използвам част от публикуваното в един блог, на неизвестен за мен автор, който си е направил труда да изгледа доста солидно количество материал съдейки по линковете в публикацията. Ще запазя и езика на който е написан материала.

И тука се появяват лудите физици на СТРУННАТА ТЕОРИЯ. Открили я случайно и само по математически път. Тука не мога да кажа какво точно са изчислявали, на мен математиката ми се губи. Но чисто теоретично и с формули стигнали до заключение, че най-дребните дребни неща дето са ни познати (засега "кварките") въобще не са най-малките неща. Те самите са изградени от още по-малки неща и те не са материя, не са частици - ами тънки, миниатюрни шайбички от чиста енергия - "струни". И трептят с най-различни вибрации и посоки, имат всякакви форми. Това обяснява много неща. Например - защо във Вселената има няколко числа (величини), които важат навсякъде? Например силата на гравитацията е еди-колко си, а не повече или по-малко. Другите сили (ядрена, електро-магнетизъм) също са точно определени и ако мръднат съвсем малко нанякъде, горим. Или Вселената става на ситен прашец, или се образуват огромни струпеи от материя и всичко потъва в една обща черна дупка и се смачкваме моментално. Обаче те са точно такива каквито са, и ние сме живи. Защо? Ами всичко зависи от ФОРМАТА на пространството и на тези шайби/струни енергия. Както в един духов музикален инструмент като натискаш разни копчета и отваряш различни тръби с различни форми и въздуха минава през тях и издава различни звуци, така и тези струни имат точно определена форма и от нея зависят всичките тези постоянни величини, които задържат Вселената жива. Като космическа симфония от невидими звуци/трептения!
По-нататъка, тези струни съставят всичко в света. Различните елементи са различни, защото имат различен брой протони и електрони - а това зависи от струните дето са в тях - колко са, какви са, как трептят, каква им е формата... Дори СИЛИТЕ (ядрена, електро, слаба/радиация) представляват такива по-специални струни, които трептят по еди-какъв си начин. Всичко е изградено от само едно - струни енергия!

Обаче това няма как да стане, ако има само 3+1 измерения както ние си мислим. Ние знаем, че има само а) напред-назад, б) наляво-надясно, в) нагоре-надолу и г) време. Но тези струни няма как да се поберат в 3+1 измерения, такава Вселена им е прекалено тясна. Оказва се, че математическите изчисления на струнната теория важат САМО и единствено ако има не 4, ами 11 измерения!

По нататък публикацията продължава така:

“....Но има един проблем. Явно Вселената се разширява. Обаче, понеже всичко се привлича, тя би трябвало да спре да се разширява и да почне да се свива. Но се оказало, че напротив - тя все повече се забързва и всичко се раздалечава! Парадокс... Как става така? Единственото обяснение е, че още като се е създала материята, по-голямата част от нея е останала невидима - неосветена, невзаимодействаща си и не е образувала звезди. И затова не можем да я видим, да я усетим. Това е ТЪМНАТА МАТЕРИЯ. Според изчисленията, за да се разширява всичко толкова бързо, тя трябва да е поне 10 пъти повече от "нормалната" материя.”

На това място аз задавам следните въпроси: Възможно ли е в древните космогонии като Кабала да се съдържат истини които “науката”, едва сега открива? Ако е така каква е причината да сме се отдалечили от тези знания и каква е причината те да са езотерични? Кои са превилигированите да разполагат с тях и с какво те превъзхождат останалите притежавайки подобни знания?

З малко се връщам отново към Кабала.

“В Дървото на Живота тройната триада е разположена по такъв начин, че тримата мъжки Сефироти се намират от дясната страна, женските от лявата, а четирите съединителни принципа – в центъра.

Тук ще цитирам и моят приятел и учител по перспектива Христо Добаров от студията му за отраженията в перспективата, издадена през 1992г. “И като всеобщ езотеричен и екзотеричен символ на всичко това – изкуство, познание, битие – се явява Огледалото като Лабиринт. Огледалото е винаги в центъра на Лабиринта, тоест Лабиринта започва и завършва като Огледало... Светът на Огледалото е светът пред Огледалото. Съвършеното, завършеното не задава въпроси. Бог не пита, тъй като по условие знае всички отговори. “Мястото” на Бога не е пред, а зад огледалото. В този смисъл огледалото няма профил, а само анфас. Равнината на огледалото е равнина на изчезване. Самото огледало изчезва, превръща си в идея. Идеята за огледалото. Свързвайки двете пространства, ги превръща в Лабиринт, без начало и без край. Лабиринт еднакво безкраен във всички посоки. Лабиринт с единствено възможен център Огледалото.”

И ще завърша с още една извадка от блога с разсъждения относно СТРУННАТА ТЕОРИЯ.

Дали ще докажат някои странни свойства на материята като "супер-симетрията" - не знам. Според супер-симетрията, всяко атомче, което се намира тук, си има "братчедче" някъде другаде... ако унищожиш това тук, онова другото и то изчезва. Ако това се окаже вярно, последствията са колосални - значи може да влияем на материята на огромни разстояния, без да се съобразяваме със скоростта на светлината, която сега стои като пътно ограничение и ни пречи.

И разумът/съзнанието не е ли просто такава информация, която се пренася под формата на енергия? (Едни учени измерили, че "душата" тежи 7 грама)... И не е ли прераждането преминаване от едно състояние в друго в даден момент - материя/енергия и обратно. Не е ли всичко просто информация за формата и състоянието на нещата (каквото са струните - форма и вид трептене). Тука идва въпроса какво е Бог - не е ли той тази всеобща енергия и информацията за нейната подредба, която важи нявсякъде и която преминава и през нас? Това вече е философия и религия, а не физика... а може би не...

Svetoslav Kosev's personal site. 2019 © Всички права запазени.