Безсмъртието – това понятие само по себе си, типично за човешката логика е опит да бъде обяснен един стремеж на абстрактно разсъждаващите биологични единици, които съществуват в синхрон с времевата субстанция. Понеже спецификата на разсъждение на човека, създава известни затруднения с разбирането на определени абстрактни понятия, прибягваме до използването на принципа на дуализма. Тоест безмъртието е обратно на смъртта. Смъртта от своя страна, според споменатата дуалистична логика е символ на цикличността и по този начин бихме могли да разсъждаваме, че безсмъртието идва след настъпването на смъртта!

Кой знае?

Цикличността от своя страна предполага повтаряемост на определени действия в известен период от време, но времето е съизмеримо с движението, а то предполага стареене, респективно смърт. Това означава, че ако безсмъртието е антипод на смъртта и предполага някаква периодична повтаряемост, то това понятие не съдържа в себе си вечността, но може да показва пътя към нея.

 

В този ред на мисли би трябвало да споменем и за още едно понятие, което изразява движението към съвършенството и то е еволюцията. Еволюцията предполага прогресивен възход в процеса на израстване, но въпросът е къде е началото и къде е краят на еволюционната стълбица? Според все повече теории във всички области на науката, тези граници се простират извън така добре познатата ни и носеща сигурност материя.

Според всички мистични познания известни на човечеството до този момент, съвършенството може да се изрази единствено в БОГ. Това от своя страна означава, че нашия стремеж към съвършенство и познаване на абсолютната истина е всъщност стремеж към БОГ. В такъв случай би трябвало еволюцията в крайната си фаза да бъде достигане до единното начало, което предполага лишаване от егото и приемане на единствения принцип.

Какво обаче би означавало това за нашата така търсена индивидуалност в еволюционния етап човек?

Защо изобщо му е притрябвало на БОГ да изразява творческия принцип или демиурга, който по всяка вероятност е довел до големия взрив и създаването на различни познати и непознати форми на съществуване, щом така или иначе пътят е един и той е обратно към самия БОГ?

Едно от основните упражнения които е необходимо да бъде усвоено от ученика Маг, е заличаване на собственото его. Това е необходимо за откъсването от материалния свят и присъствието му в астралните сфери на съществуването.

Безсмъртието би могло да бъде изразено и в още един аспект, а именно, че докато човек се помни в съзнанието на хората та той е безсмъртен.

Етапите на съществуване в процеса на духовното израстване, вероятно биха ни довели до прекрачване в границите на безсмъртието, но това едва ли би станало без преминаването на смъртта.

Смъртта има не едно значение. Тя освобождава от мъките и грижите, но не е самоцел. Прави възможно издигането на духа над всичко останало и води до истинския живот – смъртта дава живот. От гледна точка на езотеризма тя символизира дълбоката промяна, която се извършва у човека под влияние на инициацията. Непосветеният трябва да умре, за да се възроди за един по – висш живот, осигурен му от инициацията. Ако не умре, докато е несъвърщен, той се лишава от какъвто и да е напредък. Този принцип е заложен в много ритуали на посвещението в което число е и масонския. В нашите земи този ритуал е бил практикуван от Орфей в така наречените орфически мистерии. Според мен светилището на Орфей в Татул предполага извършването на точно такъв вид ритуал.

Естествено безсмъртието е търсено по един или друг начин и в процесът на съществуване на определени личности, било по причина – страх от смъртта или познаване на езотерични тайни на световния ред.

Към безсмъртието се пътува с малко багаж.

Волтер

В древен египет са едни от най – древните текстове в които се говори за безсмъртието на човешката душа, където се казва, че при настъпването на смъртта, душата се преражда в друго същество раждащо се в този момент. В Книга на мъртвите на древните египтяни са разгледани процесите свързани с душата след настъпването на смъртта.

Съществуват и разкази свързани с легендарния елексир на безсмъртието, чрез който са се опитвали да превъзмогнат смъртта редица личности.

Хората не желаят да живеят вечно. Те просто не искат да умират.

Ст. Лем

В различни истории се говори и за отделни случаи на запазване на младостта за дълъг период от време, като този на граф Сен Жермен – който разказва за беседите си с Платон, Сенека и Исус Христос.

Естествено достоверността на някои от тези предания може да бъде оспорена при все, че за тях се предлагат и доста доказателства. Факт е обаче, че стремежа към безсмъртие е занимавал и продължава да занимава човечеството като цяло. Причините за това са различни, както и направените изводи за това.

Индиецът Тапасвиджи живее 186 години (1770—1956), според официалните му документи. Ражда се в Питиал, след 50 години се отдава на аскетизъм в Хималаите. Занимава се с йога, достига съвършенство в управлението на процесите произходящи в човешкия организъм (състояние самадхи). Тапасвижди споменава за среща с друг старец отшелник, говорещ единствено на санскрит (говорен само в Древна Индия). По думите на стареца, той е бил на 5 хиляди години. Придобива таково дълголетие благодарение на „еликсир на безсмъртието.“ Старецът предава известно количество на Тапасвиджи. След смъртта на Тапасвиджи е предприет щателен обиск в дома му.

Разбирането и възприемането на безсмъртието е свързано със способнастта да бъде възприеман света в неговите по – широки аспекти. Смъртта и безсмъртието са двете страни на една и съща монета и като такива, по всяка вероятност те са свързани с процесите на нашето съществуване във физическия аспект на вселената.

За да затвърдим убеждението, че говорим за нещо съвсем абстрактно и трудно обяснимо в рамките на нашето време, което обаче е не само плод на философски размисли а нещо което ще се случи с всяка частица на вселената ще цитирам индийския духовен водач Шри Чинмой.

Нека приемем Вечността като дърво, което расте и все расте. Вечността расте, а Безсмъртието остава същото. Безсмъртието е вече там, просто използвайте визията си. Но Вечността винаги се издига нагоре. Представата за Вечност се издига нагоре, докато Безсмъртието е навсякъде.

Не губи времето си
в мисли за Вечността.
Направи незабавно
това, което се иска от теб.
Тъй като Вечността съществува,
тя определено ще ти донесе наградата
за твоята днешна всеотдайност.

Svetoslav Kosev's personal site. 2019 © Всички права запазени.