Вероятно стремежът на човека към познание е подтикнат от желанието му да разбере посланията на Бог отправени към него. Дотогава Бог е отдавал цялата си любов на своето най-висше творение. Разривът според повечето предания се е получил, кагато човекът се е сдобил с познанието, което е криело дървото на живота. Тогава безметежността на човешкото битие в селенията на райската градина, отстъпват пред бремето на осъзнаването на голотата и изпитването на срамът от нея. Осъзнаването на двуполовостта и последвалата необходимост от прикритие на половите белези, води до категоризиране на всяко едно познато или непознато нещо от позицията на дуализма и противоположностите.
Несигурността, която кара човека да се съмнява във всяко едно негово решение е може би причината за постоянното търсене на истината и бляна към първичния съвършен баланс. По мое мнение обаче, човешката мисъл е прекалено комбинативна и хаотична, за да успее да си представи съвършения баланс и абсолютно спокойствие, които може би са присъщи единствено на Бог. Възможно е обаче именно този динамизъм и желание за движение да е призванието с което сме натоварени, моделирайки чрез него както собствения си свят, така и Вселената.
Прочети цялата статия: ЦЕНТРОБЕЖНИ И ЦЕНТРОСТРЕМИТЕЛНИ СИЛИ НА СЪВРЕМЕННАТА НАУКА
Що е езотеризъм?
Думата има гръцки произход и най-общо означава “вътрешен” или вътрешно познание.
С това наименование се назовават религиозни или окултни норми, които не позволяват афиширането на дадено познание, което се определя като тайно. Познанията които попадат в тази категория съдържат информация за изворите на съществуването и йерархичната структура на видимия и най-вече невидимия свят. Ученията се предават от поколение на поколение и те не могат да бъдат разкривани пред непосветени.
Езотеризмът като вътрешно познание се приема само от хора, поставили в основата на ценностната си система духовното развитие. Според тях това е познание към което всеки трябва да подходи индивидуално според степента на собственото си развитие. Според езотеризма всеки сам е отговорен за собствената си съдба.
Безсмъртието – това понятие само по себе си, типично за човешката логика е опит да бъде обяснен един стремеж на абстрактно разсъждаващите биологични единици, които съществуват в синхрон с времевата субстанция. Понеже спецификата на разсъждение на човека, създава известни затруднения с разбирането на определени абстрактни понятия, прибягваме до използването на принципа на дуализма. Тоест безмъртието е обратно на смъртта. Смъртта от своя страна, според споменатата дуалистична логика е символ на цикличността и по този начин бихме могли да разсъждаваме, че безсмъртието идва след настъпването на смъртта!
Кой знае?
Цикличността от своя страна предполага повтаряемост на определени действия в известен период от време, но времето е съизмеримо с движението, а то предполага стареене, респективно смърт. Това означава, че ако безсмъртието е антипод на смъртта и предполага някаква периодична повтаряемост, то това понятие не съдържа в себе си вечността, но може да показва пътя към нея.
Прочети цялата статия: БЕЗСМЪРТИЕ – ЛЕГЕНДИ, ВЪЗГЛЕДИ И ТЕОРИИ